PDF Archive

Easily share your PDF documents with your contacts, on the Web and Social Networks.

Share a file Manage my documents Convert Recover PDF Search Help Contact



материал за летачите .pdf


Original filename: материал за летачите.pdf
Title: <4D6963726F736F667420576F7264202D20F1E1EEF0E5ED20ECE0F2E5F0E8E0EB20E7E020EBE5F2E0F7E8F2E52E646F63>
Author: sun

This PDF 1.4 document has been generated by PScript5.dll Version 5.2 / GPL Ghostscript 8.56, and has been sent on pdf-archive.com on 25/01/2016 at 08:21, from IP address 200.58.x.x. The current document download page has been viewed 1498 times.
File size: 374 KB (41 pages).
Privacy: public file




Download original PDF file









Document preview


Посланието на ламите
&quot;Ние сме свикнали да възприемаме съня като най-безобидното и полезно занятие, За нас
сънищата са комфортно и безопасно време за почивка. Ния си лягаме, спим, понякога имаме
сънища, а после се събуждаме... Сънят отминава в миналото и постепенно се забравя. Някои
придават значение на съня, някои дори не ги забелязват. Но най-главното е – това, което се
случва насън, ние не го приемаме на сериозно. След поредният странен или страшен сън, ние
си казваме: Това беше просто сън!&quot;

Но много други световни религии, казват, че сънят –това е нещо повече. Защо будистките лами,
толтеки, шамани така настойчиво изисквали от своите ученици и адепти да усвоят умението да
контролират своите сънища? Защо са настоявали те да бъдат подробно запомнени и осъзнати?
Защо са считали простият сън не само за безполезно, но и за вредно занимание?
През април 2007 година от Тибет се върна изследователска група на наши (руски) ученилингвисти. В търсенето на редки текстове, те посещавали изоставени след китайската окупация
манастири. Те стигнали далеко в планините, където вече нямало признаци на човешки живот.
Но какво било удивлението им, когато в дълбините на северните планини, те намерили малко
селище на лами, съвсем различно от манастир. Там живеят само пет човека: учител и четири
адепта. Техният начин на живот може да се нарече крайно аскетичен: хранят се само с треви ,
спят на тънки постели от треви, обличат се съвсем бедно. Но учените били поразени от
вътрешната им сила, поразителната яснота на погледа и жизнерадост. Тези будистки монаси
съхраняват обаче небудистки знания. Техните текстове са дошли още от шаманите Бон-По —
мъдри магове, които живяли в земите на Тибет, още преди идването на будизма. Не по-малко
удивление в тях предизвикало и сговорчивостта на монасите. Учителят, стар тибетец, казал, че
е дошло времето тези знания да видят бял свят. Преводачът с удивление превеждал странните
разкази на учителя. От дългите беседи на учените се отдало да разберат няколко интересни
факта:
***
Някога процесът на съня бил съвършено осъзнат процес. Животът на човека се делял на два
напълно равнозначни живота. В единият той удовлетворявал земните си потребности: добивал
храна, създавал семейство, получавал плътско удоволствие, наслаждавал се на общуването с
природата. А в съня той удовлетворявал духовните си потребности: общувал с духове и
предците си, пътешествал в други светове, постигал нови знания, възстановявал своята сила. И
всички хора правели това с лекота. До определено време....

Преди няколко хиляди години на Земята се спуснали странни завоеватели. Старият монах ги
нарече «сенки», а след това учените намерили аналог в учението на Кастанеда – толтеките ги
наричали «летачи». Пришълците не се интересували от нашата храна и нашите тела. Те се
интересували от нашата психическа енергия. Силата на разума на човека се оказала много
лакома плячка. Свободата ни и способността за пътешествие били предмет на огромна завист
(от тяхна страна). И тогава станало страшното завоевание. Те нападнали нашите сънища.
Постепенно поробвайки съзнанието, те се внедрявали в пространството на сънищата. Тъй като
1

хората не очаквали такава намеса, те просто не се защитавали. Нападението се провеждало
много ласкаво – в обмен за психическа енергия, те ни давали сладки измами, красиви празни
сънища. Тези, които осъзнали какво се случва и започнали да се съпротивляват, пришълщите
просто убивали. Сложността се състояла и в това, че в обичайното време пръшълците са
невидими, техните смътни сенки е възможно да се различат само на заздрачаване ( и
разсъмване). Те страняли от хората, обитавайки основно планините и горите. Един от младите
монаси показал на членовете на експедицията древна рисунка на летачите – на извехтялото
парче плат било изобразено същество, приличащо на прилеп с тъмни очи, огромни
разпокъсани (нарязани) крила и множество малки нокти по краищата на тези крила. От
рисунката лъхало сила и страх.
Постепенно загадъчните пришълци създали пространство в човешките сънища – измислена и
обработена до съвършенство система, поробила човечеството. В крайна сметка пространството
на сънищата се оказало заключено за хората. Вие опитвали ли сте да се осъзнаете насън и да
правите това, което искате?1
&quot;Старият учител казал и друга страшна истина: след хиляди години робство, на тези пришълци
не им стига вече енергията от сънищата. Чрез пространството на сънищата те започват да
контролират и ежедневния ни живот, с помощта на съня сенките управляват нашите
ежедневни желания и постъпки. Те искат да създадат едно напълно подчинено общество,
макар че засега човечеството все още има възможност да им противостои, защото в
ежедневието (първото внимание) ние все още осъзнаваме себе си. Но трудно управляваме
нашето подсъзнание - а това е и царството на съня.&quot;
***
По време на експедицията учените имали възможност да наблюдават странни феномени.
Монасите умеели да се разтварят във въздуха, подобно на облак. При това тази способност не
била странност за наблюдателя. Монахът стои на склон на планината, минава момент и – него
го няма. Като че ли е станала странна оптическа измама. След известно време монахът се
появявал на съвършено друго място. Точно това те могли да правят и с предметите. Старият
монах на няколко пъти демонстрирал подобен фокус: преминавал с ръка над предмета и той
изчезвал. Тези монаси също така не спали както обикновените хора, а по няколко пъти на ден,
в определено време. Един от учените твърдял, че се е опитал да се прокрадне до спящия
монах, но не е успял да преодолее някаква невидима защита и чувал странно жужукане около
спящия.
Както казал старият учител, тези фокуси са само „екстри” на свободното от пришълци съзнание.
С помощта на съня те могат лесно да общуват с другите, които се намират на хиляди километри
от тях, да възстановяват сили и напълно да контролират тялото си. Като пример, той заявил, че
е на около 200 години ( учените се усъмнили в този факт), въпреки че на вид изглеждал на
около 50. С помощта на съня може да се променя външността, да се поддържа идеално здраве
и да се получават необходимите знания. Между впрочем още нещо потресло учените до
дълбините душата. В пълна изолация от света, без интернет, радио и телефон, монасите били
1

- Веднага наум идва филмът Матрицата. Изглежда авторите на филма съвсем не са далеч от истината:
нас действително ни използват на принципа на батерията. Или анимационният филм Таласъми ООД в
който чудовища от друго измерение навлизат през пространствени портали в детските сънища и всяват
там страх, с чиято енергия зареждат батериите си.
Само дето тези филми също се възприемат като сън— гледал, възхитил се и забравил. Забравил фактът,
че нашата енергия, дадена ни за усъвършенстване, за пълноценен и щастлив цивот, бива просто
изяждана.&quot;

2

осведомени за произходящите на земята събития. Учителят казал, че цялата информация
получават чрез сънищата. Той казал още, че ако преди способността да се управлява съня била
естествена и лека, то сега за възстановяването на тази способност е необходимо да се жертват
много от радостите на живота. С това и обяснил аскетичният начин на живот.
Учените се заинтересували как може да се избавим от сънното робство. Препоръките на
монаха били едновременно много прости и много сложни.
За да излезем от контрола на невидимите експлоататори, е необходимо да се отнасяме много
внимателно към сънищата. Необходимо е да се стараем да ги запомним, да ги запишем,
осъзнаем и контролираме. Но, както предупредил старият монах, трябва да сме нащрек!
Агресорите не обичат тези, които се противят на волята им. Чрез опита си човек да контролира
своя сън , той вдига въстание против «сенките». И могат да започнат неприятности: кошмари,
болести, неприятности в ежедневния живот. Затова възстановяването на контрола върху съня
трябва да става постепенно и много внимателно. Година след година... Дълго, ще кажете вие, а
ако цената е свободата?

3

Откъс от втората част на &quot;Хакери
на сънища&quot;:
— Не, но прилича на него. Искам да чуеш една история. – Борис замълча. – Тогава, в Сухуми, ти
попита откъде имам толкова белези. Аз ти отговорих на шега, че съм попаднал в лапите на
тигър. Сега искам да ти разкажа как се случи... Чувал ли си за прелитащите скитници?
— Да, Кастанеда ги споменава. Твърди, че са хищна форма на живот, която се храни с нашата
енергия.
— Ако скитниците просто се хранят с нашата енергия, това все още щеше да е само половин
беда. Проблемът е, че са истинските господари на нашия живот. Ние сме кукли, а те –
кукловодите. Във всеки момент могат да направят с теб каквото решат, защото именно те
контролират реалността. Дон Хуан казва, че дори нашият разум ни е натрапен от скитниците.
Според мен те променят разума ни, като вмъкват в него „патчове&quot;, особени коригиращи
вставки. Така ни превръщат в зомбита, енергийни дойни крави. Отнемат по-голямата част от
нашата енергия – и тогава за какви съновидения и пробиви в неизвестното можем да говорим?
Скитниците ни оставят само толкова енергия, колкото ни е необходима, за да не умрем.
Обикновените хора нищо не знаят за тях, те обясняват своето лошо самочувствие и
енергийната си опустошеност с всичко друго, но не и със скитниците. Спомни си: за да
подобриш качеството на съновиденията, трябва да се занимаваш със спорт, със съзерцание, да
събираш и пестиш енергия по всички възможни начини. Това ти позволява да се добереш до
съновидения, започваш да сънуваш все по-добре и по-добре. А после – бум, отново празнота,
съновиденията изчезват. Защо? Понеже скитниците са те оглозгали, останал си без енергия и
отново ще трябва да я пестиш.
— Чел съм за това, но не мислех, че е толкова сериозно – каза Максим. – Можем ли да се
избавим от тях?
— Не е толкова лесно. Проблемът е, че са много. Избавяш се от един, но на негово място идва
друг. В християнството това явление се нарича „бесове&quot;. Има и дявол, който е същество на повисоко ниво. Условно казано, царят на скитниците, господарят на мрака. Ето защо задачата е не
да се избавяме от скитниците, а да станем недостъпни за тях. Да се издигнем над нивото, от
което те могат да се хранят с нашата енергия. Можеш да се топлиш до спокойния огън, но ако
той е буен и от него лъха нетърпима горещина, по-добре да се отдръпнеш. Особено ако
наблизо има много други уютни и спокойни огньове. Това е само аналогия, но тя отразява
приблизително същината на проблема.
За да станем недостъпни за скитниците, трябва да се избавим от чуждите вставки в своето
съзнание. Основната част от „патчове&quot;-те на скитниците е насочена към ограничаване на
съзнанието ни. Да речем, че една такава модификация е забраната за осъзнаване в
съновидението. Същият „патч&quot; действа и в реала; това се проявява в обстоятелството, че сме
4

обзети от привичната ни безсмислена суета. Фактически действаме по същата програма, както
и насън. Когато се събудим в съня, се озоваваме в съновидение. Когато се събудим в реала,
започваме да осъзнаваме същината на процесите около нас. Но тази наша самодейност е
следена от скитниците. Те имат нужда от покорност, затова ни притискат. Устройват ни
поредица от неприятности – от дребни до по-сериозни. Удрят съзнанието ни, за да ни принудят
да им се покорим. Това не е просто естествената реакция на реала срещу опита да бъде
променено нещо, за която вече говорихме. Това е нещо много по-лошо. Променя се нивото на
въздействие, започват буквално да ни убиват. Удрят в най-уязвимите места... – Борис отново
замълча. – Някога имах годеница – продължи той след дългата пауза. – Щяхме да се женим.
Тогава воювах срещу скитниците и се опитвах да намеря методи за ефикасна борба с тях. Те
често ме удряха, но аз просто не им обръщах внимание. Смятах, че ще издържа. Не признавах
никаква власт над себе си, затова пет пари не давах за тях. И тогава те ме удариха в гръб.
Двамата се Олга се връщахме от пикник, а скитниците ни устроиха автомобилна катастрофа.
Олга загина на място, а аз лежах почти половин година в болница.
— Защо смяташ, че те са я извършили? Всеки човек може да попадне в катастрофа.
— Отначало само ги подозирах. После един съновен учител потвърди подозренията ми.
Именно той ми обясни за какво става дума. След това неведнъж се убеждавах, че е прав.
Проблемът е, че скитниците на практика са доста глупави същества. Дори не глупави, а просто
имат други отправни точки на мислене, различна скала за ценности. Те ме лишиха от
годеницата ми и от всичко, което имах. Мислеха, че ще ме накарат да се подчиня. Не са
способни да разберат едно просто нещо – онзи, който е загубил всичко, вече няма от какво да
се страхува. Отново се опитваха да ме притискат, понякога изпадах в опасни ситуации. Преди
три години в планините на Кавказ се сблъсках за пореден път е тях. По-точно с господаря им –
той притежава наистина невероятен ум, човек изобщо не може да се сравнява с него. Можеше
да ме убие, но не и да ме подчини. Аз го поставих в глупаво положение – ако ме беше убил,
щеше само да докаже поражението си, своята неспособност да се справи с мен. Ядоса се, но
оттогава ме остави на мира. Сега съм свободен, но получих свободата си на твърде висока
цена. – Той въздъхна и погледна Максим. – Разказах ти това само защото зная, че харесваш
Оксана. Не отричай! – спря го, защото Максим искаше да възрази. – Няма нищо лошо.
Проблемът е, че скитниците може да забележат твоя интерес към нея. Помисли с какво я
заплашва това и не повтаряй моята грешка!
— Какво да сторя? – попита тихо Максим. – Не мога да я забравя.
— Не казвам, че трябва да я забравиш. Никой няма право да ти забрани да я обичаш, но просто
бъди внимателен в проявите на своите емоции, не заявявай пред цял свят за любовта си! Нека
това си остане ваша малка тайна. Пазете я, крийте я! Скитниците забелязват само ярките
емоции. Не спекулирай с чувствата си, не ги демонстрирай! Нека смятат, че Оксана ти е
безразлична или че е само мимолетно увлечение, нищо повече. Тогава при вас всичко ще е
наред. Не само аз съм платил за неспазването на тези правила. Това е всичко, което исках да ти
кажа – Борис го тупна по рамото. – Ще се видим пак.
Максим остана сам. Речният пейзаж се разми, потъмня и изчезна.
5

==========================================================================
Разхождаха се, разговаряха. В един момент Рада се отдалечи от тях, протегна ръка и върху
дланта й веднага кацна врабче. Тя внимателно го погали, то дори не направи опит да отлети.
Изпърха във въздуха, когато тя сама го подхвърли нагоре. На въпроса на Оксана как го е
направила, Рада само загадъчно се усмихна. Но понеже Оксана настояваше, Рада им сподели,
че просто е приятелка на този свят. Тя не му вреди, той не й вреди и затова се разбира е него.
Максим прие обяснението й като нещо подразбиращо се от само себе си, но Оксана заяви, че
врабчето е било дресирано и е познавало Рада.
— Онова врабче беше нагледен пример за хармонични отношения с околния свят – продължи
сега Рада. – То не се страхуваше от мен, тъй като знаеше, че няма да му причиня зло.
Отношенията между мага и света са толкова хармонични, че светът не го възприема като враг.
Дори го предупреждава в мигове на опасност. Спомни си Библията – преди грехопадението
отношенията между човека и света са хармонични, но после всичко рухва. Маговете се стремят
да се върнат към тази хармония, към онези отношения преди грехопадението. Но нека си
зададем въпроса: в какво се състои грехопадението? Според Библията Адам и Ева опитват
плода от дървото на познанието и се научават да различават доброто и злото. В тези редове
виждам завоалирано описание за появата на прелитащите скитници. Казват, че древните
магове случайно ги открили в своите пътешествия из неизвестното. Опитвали се да познаят
неведомото, но случайно се заразили. Всъщност не е толкова важно откъде идват скитниците,
по-важно е Друго: тъй като са хищна енергийна форма на живот, те са поробили хората,
установявайки пълен контрол над тях.
Кастанеда твърди, че скитниците отглеждат хората в „човечарници&quot;, също както ние
развъждаме кокошките в кокошарници. Те се хранят с нашата енергия, но не са
заинтересовани да увеличаваме осъзнанието си. Ето защо активно противодействат на всички
опити да се освободим от властта им. Най-неприятното за нас е, че скитниците великолепно се
ориентират във фините механизми на мирозданието. Владеейки това знание, те са способни да
контролират събитийния ред, а това означава и хода на нашия живот. Основната част от
неприятностите, с които се сблъсква магът, се обясняват с противодействието на скитниците.
— Основната част, но не всички? – попита Максим.
— Не всички. Някои са резултат от елементарното невежество на самите магове. Структурата на
мирозданието е неимоверно сложна и магът трябва да разбира, че необмислените действия
биха довели до мрачни последици. Става дума за спазването на елементарни правила на
безопасност. Всичко е както в живота – не хващай оголен проводник, не тичай пред
автомобилите, не си играй с огъня! И ако от глупост си пресякъл улицата на неправилно място,
едва ли можеш да обвиняваш другиго. Именно затова магът трябва да разбира какво точно
прави. Но главната опасност са скитниците.
— Борис ми каза, че скитниците в терминологията на маговете и бесовете, за които говори
християнството, са едно и също нещо. Съгласна ли си?
6

— Да. Бесовете са низшето ниво на скитниците. Но съществува и дяволът – същество на повисоко място в йерархията. Дяволът обикновено се появяват там, където бесовете са безсилни.
— Разкажи ми по-подробно за влиянието на скитниците върху нас. Как се проявява то на
практика?
— Във всичко – меко се усмихна Рада. – Ние нямаме свои мисли, те идват отвън у нас – или от
Бога, или от сатаната. Човешкият разум може да се сравни с компютър, който не може да
мисли сам, той работи само с онова, което вкарват в него. Тази информация може да се
раздели на правдива – божествена, и лъжлива – от сатаната. Проблемът е, че разумът на
човека не може да различава истината от лъжата. Може да се каже, че нашият компютър е
заразен от вируси. Относно разума това се изразява в контрол на скитниците върху него.
Нашият разум в действителност не ни принадлежи, защото един компютър, заразен с вируси,
не може да работи нормално. Затова първостепенната ни задача е да се очистим от тези
вируси, от влиянието им върху нашия разум.
— Звучи доста спорно – усъмни се Максим. – Обикновено вирусите в компютъра се проявяват
по някакъв начин. И ако моят разум е заразен, би трябвало да го почувствам.
— Не можеш. Как да анализираш, щом самият ти анализиращ апарат е повреден? За това става
дума. В човешкото сърце трябва да живее Бог, а всъщност се е настанил дяволът. Затова той
просто не ти дава възможност да видиш истинското положение на нещата.
— Добре, но защо там не може да се настани Бог? – попита Максим. – Нали Той е по-силен от
дявола.
— Защото Бог е преди всичко свобода. Свободата да избираш, свободата да обичаш. За да
може да направи нещо за човека, трябва първо човек да се обърне към Него. Бог е Чистота,
Истина. И докато в нашето сърце живее злото, Той никога не ще влезе в него. Затова първо
трябва да изхвърлим всички отпадъци оттам. Бог ще ни помага в това, но инициативата трябва
да идва именно от нас.
— Какво практически означава това?
— Че сме длъжни да молим Бога за прошка – отговори Рада. – Да Го молим да ни прости
греховете, незнанието, глупостта ни. Трябва да Го молим да ни вразуми, да ни научи, да ни
насочи по верния път. Ако в твоята душа има поне капка искреност, ако наистина се изправиш
пред Бога със примирено сърце, Той наистина ще ти помогне. Твоят разум постепенно ще
започне да се изчиства от бесовете, това прилича на вдигането на щори – изведнъж виждаш, че
истината съвсем не е такава, каквато ти се е струвала до неотдавна. Духовният ти поглед се
отваря, започваш да виждаш всички уловки на бесовете, които се опитват да те отклонят от
пътя. Тогава изпадаш в ужас, понеже разбираш в какво блато си живял. Скитниците са те
манипулирали, а ти нищо не си забелязвал. Смятал си техните мисли за свои мисли, техните
разсъждения – за свои разсъждения. И едва когато се обърнеш към Бога, разкаеш се пред Него
7

и помолиш за помощ, ще започнеш да виждаш истинската картина.
— Може ли да се постигне само с молитва? – попита Максим. – Навярно има и други пътища?
— До целта винаги може да се стигне по различни пътища. Проблемът е, че сме твърде слаби,
за да вървим сами. Ако опиташ да се очистиш от скитниците без Божията помощ, както се
опитват повечето магове, непременно ще попаднеш в капан. Защото разумът на дявола е
много по-хитър от нашия. Именно затова магът трябва, първо, изцяло да се осланя на Бога;
второ, да спазва определени препоръки и указания на хората, които вече са изминали този път.
След време човек получава възможност да разгадава и най-подлите интриги на бесовете. Той
придобива истински духовен поглед, вече може да различава доброто и злото. Именно на този
етап, след избавянето от влиянието на бесовете – а според друга терминология, от
чуждородните вставки в нашия разум, от имплантите, магът придобива истински умения.
Може да се каже, че тези умения му се дават от Бога. Сега Бог вече може да направи това,
защото човекът се е пречистил, притежава духовен поглед и никога не използва за зло
уменията, които притежава. На преден план винаги трябва да стои духовното
усъвършенстване. Сега сравни това с традиционния подход на маговете – те веднага се
захващат с овладяването на конкретни магически умения, без да размишляват дали е
позволено, или не. И понеже не могат да различават доброто от злото, попадат директно в
прегръдките на дявола. Смятат, че вървят по пътя на усъвършенстването, а всъщност копаят
гроба си. Най-лошото е, че всякакви увещания най-често се оказват безполезни. Хората не
вярват, че някой може да ги контролира. Или не съм права?
— Права си – призна Максим. – Струва ми се толкова нереално просто защото не чувствам
никакъв контрол върху себе си.
— Точно за това говоря. Твоето съмнение е резултат от действието на имплант, внедрен в
съзнанието ти. Скитниците се боят, че човек ще осъзнае присъствието им, и всякак се опитват
да го отклонят от действия, които са вредни за тях. При това те така ловко ни манипулират, че
не забелязваме присъствието на чужда воля.
— Добре, а как се проявяват скитниците на обикновено, битово ниво? Можеш ли да приведеш
примери?
— Случайно си закачил някого с лакът в уличната блъсканица, онзи те е наругал. В отговор ти го
удряш в лицето. Уж всеки действа сам, но на практика и у двама ви работи програмата на
импланта. Задачата на чуждия разум е да ви предизвика да изхвърляте енергията си. Всички
ваши реакции са обусловени предварително, в тази ситуация вие действате като марионетки.
Единият изругал, другият не изтърпял обидата. В резултат се биете, а скитниците ликуват и
поглъщат енергията ви. Така е във всичко, и в най-дребните неща: ти мислиш, че това са твоите
желания, мисли, подбуди и емоции. На практика са интриги на скитниците с цел да изстискат
от тебе още малко енергия. Именно затова маговете се стремят да се избавят от желанията,
понеже разбират, че всички тези желания не са наши. Обикновеният човек прилича на кукла
марионетка, окачена върху нишка от страсти и желания. Маговете прерязват тези нишки една
след друга. Така все някога идва момент, когато скитниците губят способност да контролират
8

човека. Просто няма как да го пленят. Такъв маг е като вода. Колкото и да я хващаш, тя изтича
между пръстите ти.
— Добре, това е ясно. Но ако просто искам да ям или да пия? И това ли е обусловено от
имплантите?
— Това са потребности на тялото, които може да бъдат коригирани от скитниците – отговори
Рада. – Например потребността от храна се превръща в чревоугодие. Любовта се изражда в
секс. Добави тютюна, алкохола и наркотиците – и ще видиш, че скитниците си вършат добре
работата. Остава само да им завиждаме.
Максим неволно се усмихна:
— Кажи, а имаме ли въобще нещо свое?
— Ако човек е създаден от Бога, по дефиниция нямаме нищо свое. Имаме онова, което ни е
дал Бог, и другото – което са ни натрапили скитниците. Затова главната задача е да очистим
съзнанието си от всичко, което ни е чуждо и противоестествено. Чак след това може да
говорим за осъзнато лично развитие.
— Като цяло нещата ми се изясняват. Но все пак ми е странно, че някой ме управлява в този
момент. – Максим погледна Рада. – Звучи като фантастика.
— Вярваш ли ми?
— Вярвам ти – кимна той, защото вече знаеше какво ще каже.

9


Related documents


pvc kamp bg
pur
silicone bg link cmp
mobile2020 handbook 2013 9 20 bg full new logo
aluminium
keram market


Related keywords