PDF Archive

Easily share your PDF documents with your contacts, on the Web and Social Networks.

Share a file Manage my documents Convert Recover PDF Search Help Contact



Fuko .pdf



Original filename: Fuko.pdf
Author: Admin

This PDF 1.5 document has been generated by Microsoft® Office Word 2007, and has been sent on pdf-archive.com on 25/02/2017 at 18:27, from IP address 5.53.x.x. The current document download page has been viewed 202 times.
File size: 2.8 MB (224 pages).
Privacy: public file




Download original PDF file









Document preview


Michel Foucault
HISTOIRE DE LA SEXUALITE

Заглавието, включено в програмата “Витоша”, е подпомогнато от
Министерството на външните работи на Франция и службата културни, научни
и технически връзки към посолството на Франция в България.

Мишел Фуко
История на
сексуалността
3

Грижата
за
себе си

Издателство “ЕА”
Плевен, 1994

Michel Foucalt
HISTOIRE DE LA SEXUALITÉ
LE SOUCI DE SOI
© Edition Gallimard, Paris , 1984
Превод © Антоанета Колева
© EA
Плевен 1994

ISBN 954-450-026-X (кн. 3)

ГЛАВА I
ДА СЪНУВАШ УДОВОЛСТВИЯТА СИ

1. МЕТОДЪТ НА АРТЕМИДОР
2. АНАЛИЗЪТ
3. СЪНОВИДЕНИЕТО И АКТЪТ

1
МЕТОДЪТ НА АРТЕМИДОР

Съногадания на Артемидор е единственият цялостен текст, останал ни от една
литература, която била в изобилие в античността: литературата на онирокритиката1.
Самият Артемидор, който пише във II век от н. е., цитира няколко съчинения (някои
вече стари), които били известни по негово време: на Никострат от Ефес2 и на
Паниасис от Халикарнас3, на Аполодор от Телмес4, на Феб от Антиохия5, на Дионисий
от Хелиопол6, на натуралиста Александър от Минд7; споменава с възхвала Аристандър
от Телмес8; позовава се също на трите книги от трактата на Гемин от Тир, на петте
книги на Деметрий от Фалерон и на двадесет и двете книги на Артемон от Милет 9.
Обръщайки се към този, на когото посвещава съчинението си – някой си Касий
Максим, може би Максим от Тир или неговия баща10, който му бил заръчал “да не
позволява науката му да изпадне в забрава”, – Артемидор твърди, че не е вършел “нищо
друго”, освен да се занимава “непрестанно, ден и нощ” с тълкуването на сънищата11.
Предвзето твърдение, доста обичайно в този род представяния? Може би. Във всеки
случай Артемидор направил нещо съвсем различно от компилиране на най-известните
примери на онирични предсказания, потвърдени от действителността. Той се заел да
напише едно съчинение за метода, и то в два смисъла: то трябвало да бъде учебник,
който да може да се употребява във всекидневната практика, както и трактат с
теоретична значимост относно валидността на тълкувателните процедури.
Не трябва да се забравя, че анализът на сънищата бил част от техниките на
съществуване. Тъй като образите от съня – поне някои от тях – били разглеждани като
знаци на действителността или съобщения за бъдещето, тяхното разгадаване било с
висока цена: един разумен живот никак не можел да отхвърли подобна задача. Това
била твърде стара, популярна традиция; бил и обичай, възприет в издигнатите среди.

7

Ако било необходимо да се обръщаш към безчислените гадатели на образите от нощта,
добре било и сам да можеш да тълкуваш знаците. Многобройни са свидетелствата за
важността, която била придавана на анализа на сънищата като жизнена практика,
необходима не само при съдбовни обстоятелства, но и във всекидневния ход на нещата.
Причината за това е, че в съня боговете дават съвети, мнения и понякога изрични
заповеди. При това дори когато сънят просто възвестява някакво събитие, без да
предписва нищо, дори когато се предполага, че ходът на бъдещето е неизбежен, добре е
да се познава отнапред онова, което трябва да се случи, за да може човек да се подготви
за него: Боговете – казва Ахил Татий в Приключенията на Левкипа и Клитофон – често
се забавляват да разкриват в съня бъдещето на хората – не за да избегнат те по този
начин нещастието, защото никой не може да бъде по силен от Съдбата, а за да понасят
по-леко своето страдание. Защото онова, което връхлита ненадейно и без да е очаквано,
преобръща духа със силата на удара и го удавя; докато пък онова, което е било
очаквано, преди да бъде понесено, чрез постепенното привикване притъпява мъката”12.
По-късно Синезий ще представи една съвсем традиционна гледна точка, когато ще
припомни, че нашите сънища са оракул, който “живее заедно с нас”, придружава ни “в
нашите пътувания, на война, в публичните дела, в земеделските работи, в търговските
начинания”; сънят трябва да бъде разглеждан като “винаги готов прорицател, неуморен
и мълчалив съветник”; следователно ние всички трябва да се занимаваме с тълкуването
на нашите съновидения, каквито и да сме – “мъже и жени, млади и стари, богати и
бедни, частни граждани и магистрати, жители на града, и на селото, занаятчии и
оратори”, без разлика “нито по пол, нито по възраст, нито по имот, нито по
професия”13. Именно в този дух Артемидор пише Съногаданията.
Същественото за него е да посочи детайлно на читателя един начин на
действаме: как да подхождаш, за да разлагаш един сън на елементи и да установяваш
диагностичния му смисъл? Как да подхождаш също, за да тълкуваш цялото,
изхождайки от тези елементи, и да държиш сметка за това цяло при разгадаването на
всяка една от неговите части? Показателно е направеното от Артемидор сравнение с
гадателската техника на жреците: те също “знаят за какво се отнася всеки от знаците,
взети един по един”; и все пак “дават не по-малко обяснения според цялото, отколкото
според всяка една от частите”14. Следователно става дума за едно ръководство за
тълкуване. Почти цялото центрирано не върху пророческите чудеса на сънищата, а
върху това technē15, което позволява те да бъдат накарани правилно да проговорят,

8

съчинението се насочва към няколко категории читатели. Артемидор иска да предложи
един инструмент на техниците на анализа и на професионалистите; именно с тази
надежда той примамва своя син, към когото са отправени Четвърта и Пета книга; ако
той “съхранява съчинението върху масата си” и го пази единствено за себе си, ще стане
“по-добър от всички останали тълкувател на сънища”16. Той възнамерява също да
помогне на онези, които – измамени от погрешните методи, които са изпробвали – биха
били изкушени да се отвърнат от тази тъй ценна практика: срещу подобни грешки тази
книга ще бъде като спасително лечение – therapeia sōtēriōdēs17. Но Артемидор мисли
също “за всеки срещнат” читател, който има нужда от елементарно наставление18. Това,
което той е искал да представи, във всеки случай е нещо като учебник за живота, като
инструмент, който може да бъде употребяван в хода на съществуването и на неговите
обстоятелства: опитал се е да наложи на своите анализи “същия порядък и същата
последователност, както е, в самия живот”.
Този характер на “учебник за всекидневния живот” е твърде осезаем, когато
сравняваме текста на Артемидор с Речи на Аристид – тъжен болнавец, прекарал години
в слушане на бога, който му изпращал съновидения в целия ход на необичайните
перипетии на неговата болест и на многобройните лечения, които предприемал.
Може да се отбележи, ме у Артемидор няма почти никакво място за
религиозното чудо; за разлика от много други текстове от този род, съчинението на
Артемидор не е част от практики на култова терапия дори ако той в една традиционна
формулировка се позовава на Аполон от Далдида, “бога на неговата родина”, който го
окуражил и пристигайки до неговото възглаве, “почти му заповядал да напише тази
книга”19. Впрочем той грижливо посочва отликата на своята работа от тази на
онирокритици като Гемин от Тир, Деметрий от Фалерон и Артемон от Милет, които
съхранили предписания и лечения, предавани от Сарапис20. Типът сънуващ, към когото
се обръща Артемидор, не е някакъв неспокоен благочестив човечец, загрижен за давани
свише повели. Това е “обикновеният” индивид: в повечето случаи мъж (сънищата на
жените биват посочвани като съседни случаи, като възможни варианти, при които се
оказва, че полът на субекта видоизменя смисъла на съня); мъж, който има семейство,
имоти, твърде често занаят (върти търговия, притежава дюкянче); често има слуги и
роби (но се разглежда и случаят, при който няма такива). И неговите главни грижи се
отнасят – освен до здравето му – до живота и смъртта на неговото обкръжение, до
успеха на начинанията му, до неговото замогване, обедняване, до задомяването на

9


Related documents


fuko
violence et islam adonis by mourad
cm developpement
cm developpement
cm developpement
cm developpement


Related keywords