PDF Archive

Easily share your PDF documents with your contacts, on the Web and Social Networks.

Send a file File manager PDF Toolbox Search Help Contact



Human Rights Online Edition .pdf



Original filename: Human-Rights_Online-Edition.pdf

This PDF 1.6 document has been generated by Adobe InDesign CS6 (Macintosh) / Adobe PDF Library 10.0.1, and has been sent on pdf-archive.com on 25/02/2017 at 18:57, from IP address 5.53.x.x. The current document download page has been viewed 197 times.
File size: 2.3 MB (199 pages).
Privacy: public file




Download original PDF file









Document preview


Костас Дузинас / Никола Гийо / Уенди Браун
Хана Аренд / Джудит Бътлър / Осаму Нишитани
Алана Лентин / Робин Блекбърн / Жак Рансиер
Гаятри Чакраворти Спивак

Сборник

Съставител
Георги Медаров

Тази публикация е възможна с финансовата подкрепа
на Rosa Luxemburg Stiftung – Southeast Europe.
This publication has been made possible with the financial support
of Rosa Luxemburg Stiftung – Southeast Europe.
Тази книга е един от резултатите по проекта
„Нови леви перспективи” (2014) по дейността „В завета на 1989 г.”,
изпълняван от Социален център „Хаспел”.
Тази книга не е предназначена за търговски цели и нейната продажба
и/или препродажба е забранена.
Всички авторски права към публикуваните текстове са указани
в библиографска бележка под линия след заглавието на всеки текст.

съставител  Георги Медаров

Критически погледи
към човешките права
Костас Дузинас
Никола Гийо
Уенди Браун
Хана Аренд
Джудит Бътлър
Осаму Нишитани
Алана Лентин
Робин Блекбърн
Жак Рансиер
Гаятри Чакраворти Спивак

София 2014

Критически погледи към човешките права

Съставителство Георги Медаров
Редакция Георги Медаров, Жана Цонева, Мадлен Николова,
Мартин Петров, Момчил Христов, Станимир Панайотов
Превод Венета Медарова, Георги Медаров, Димитър Божков,
Иван Чанков, Ина Димитрова, Мадлен Николова, Мартин Маринос,
Мартин Петров, Николай Кърков, Станимир Панайотов
Коректор Поли Муканова
Графично оформление Георги Шаров


Колектив за обществени интервенции, София, 2014

ISBN  978-619-90280-5-6  печатно издание
ISBN  978-619-90280-6-3  pdf, download: www.novilevi.org

Признание Некомерсиално-Без производни 4.0 Международно
Attribution NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International

Съдържание

Георги Медаров и Жана Цонева
Противоречията на представящото и представеното
в човешките права
Костас Дузинас
Идентичност, желание, права

7

29

Превод: Иван Чанков Редакция: Мартин Петров


Никола Гийо
Из: Строителите на демокрацията.
Човешките права и политиките на глобалния ред



49

Превод: Ина Димитрова Редакция: Момчил Христов



Уенди Браун
„Най-доброто, на което можем да се надяваме ...’’:
човешките права и политиката на фатализма



105

Превод: Георги Медаров Редакция: Мадлен Николова и Мартин Петров






Джудит Бътлър
Преизподнята „Гуантанамо” 119
Превод: Станимир Панайотов Редакция: Мадлен Николова



Уенди Браун
Толерантността като дискурс на властта 129
Превод: Иван Чанков Редакция: Станимир Панайотов и Мартин Петров

Алана Лентин
Заместването на „расата“
и историзиране на „културата“ в мултикултурализма 157
Превод: Мадлен Николова Редакция: Момчил Христов



Осаму Нишитани
Две западни понятия за човека: anthropos и humanitas

179

Превод: Димитър Божков Редакция: Момчил Христов

Хана Аренд
Упадъкът на националната държава и краят
на правата на човека

189

Превод: Венета Медарова Редакция: Георги Медаров



Робин Блекбърн
Възвръщането на човешките права

235

Превод: Иван Чанков Редакция: Георги Медаров

Жак Рансиер
Кой е субектът на правата на човека?

251

Превод: Мартин Маринос Редакция: Момчил Христов



Гаятри Чакраворти Спивак
Поправянето на неправди

267

Превод: Мартин Петров Редакция: Георги Медаров и Мадлен Николова



Костас Дузинас
Adikia: върху комунизма и правата
Превод: Николай Кърков Редакция: Мартин Петров

295

Георги Медаров и Жана Цонева

Въведение.
Противоречията на
представящото
и представеното
в човешките права

Първоначалният замисъл на този сборник бе доста по-различен.
Искахме да съпоставим критически и мейнстрийм подходи, но по
различни причини, тази идея бе изоставена. Изданието се забави, но
това, в последна сметка, се оказа продуктивно, защото провокира
дебат в екипа на Нови леви перспективи (НЛП) за и около неговото
съдържание. Надяваме се този дебат да продължи и с други.1

Дискурсът на човешките права е централен за днешната конюнктура, но за съжаление невинаги задълбоченият дебат следва
политическата ситуация. Този сборник цели да представи на българските читатели критически погледи към темата, които съумяват да я разгърнат в нейната множественост и сложност, отвъд
плоското заклеймяване или безкритичното следване на експертни
заръки. Противно на разпространяващата се обществена фанатизация и идентичностни втърдявания, били те етнически, религиозни, но не по-малко и политически, тук липсва стремеж за изличаване на различията и тотализиране на погледа. За хората около НЛП
плурализмът се оказва (най-малкото) по-вълнуващ от грандиозните
геополитически фантазии за „глобални заплахи“ (без значение дали са
въплътени от „неоевразийския хартленд“, ислямофобската параноя
от „неоосманизма“ или безсилното дърдорене срещу „Запада“, очакващо неговия „Залез“).
1 В обсъждането и формулирането на съдържанието на настоящия сборник участваха различни членове на НЛП, но отговорността за неговия окончателен вариант съставителят споделя най-вече с Жана Цонева, Мадлен Николова, Мартин Петров, Момчил Христов,
Николай Кърков и Станимир Панайотов. Искам да благодаря и на Емил Коен, с който обсъждахме първоначалната идея за този сборник.

8

Критически погледи към човешките права

Какъв плурализъм?
Както и при предишните сборници от поредицата на НЛП 2 , тук
целта отново е поставяне на въпроси и разширяване на мисловни и
политически хоризонти, като по този начин се избегне затваряне
на правото на говорене за човешките права чрез единична и всеобемаща интерпретация. Стремежът е да бъде представена множествеността на критическото вглеждане в правата, а заедно с това
и разнородността на техните потенциални интерпретации и
употреби. Очевидно е, че тези критически погледи не са единствените възможни и нямат претенция за изчерпателност. При техния
подбор понякога сме се ръководили от популярността на авторите,
която нерядко е съпроводена с парадоксално непознаване и/или игнориране на техния критически и дълбоко политически заряд. Така
с едно изместване на обичайния зрителен фокус биха могли да се
оголят именно политическите залози на авторовите битки в полето на човешките права, без силата на техните текстове да се
редуцира до ефекта от безкофеиново кафе.

Предложените статии оперират в режим на диалог с отворен
и неочакван финал. Подборката е ориентирана и към включването
на критически погледи към актуални теми и понятия, отвъд манихейските „за или против“, а и отвъд антиполитическите перспективи: от скучните юридизиращи дискурси до импотентните
схоластични размишления за онтологическата природа на правата,
без оглед на противоречивите социалноисторически контексти, в
които те оперират и се оказват залог. Ето защо настоящото въведение се стреми да демонстрира възможно позициониране и да въвлече текстовете в дебат, съотносим към актуални въпроси.

Сборникът е и политическа намеса в едно настояще, в което
при осмислянето и обговарянето на „Прехода“ (а и не само) господстват означаващи като „човешки права“, но и „толерантност“,
„култура“, „експертиза“, „бежанска криза“, „малцинства“ и „хуманитарни интервенции“. Тези означаващи, както е видимо и от предложените в сборника текстове, имат своя история и са променливи;
те могат да имат деполитизиращ и атомизиращ ефект, но и да
конституират субективности и колективности, да водят до нови
форми на политизация. В тази връзка, сборникът се занимава не само
2 Вж. Паницидис, Х., Минева, Е., Панайотов, С. (съст.) (2012) Маркс: хетерогенни прочити
от XX век. София: Анарес; Кърков, Н., Панайотов, С. (съст.) (2013) Автономизъм и марксизъм: от Парижката комуна до Световния социален форум. София: Анарес.

Медаров и Цонева

Въведение

9

с историческите условия и граници на понятията, структуриращи
днешните схващания за човешките права, но сочи и към потенциала
им за еманципативни борби, чийто залог е бъдещето.

Това би могло да предизвика обвинения във възпроизвеждане
на релативисткия и либерален плурализъм на мненията, отказващ
се от истината. Подобни обвинения обаче ще пропуснат отношението между човешките права, технократизацията на представителството на правата и либерално-авторитарната конюнктура. А
последната е не само българска. Сходни на показните репресивно-полицейски кампании срещу „ромския ислямизъм“ има и във Франция,
Италия, Гърция... Участието в управлението на партии, заявяващи
в своите програми създаването на (конц?)лагери, бе описано от някои
„либерални“ коментатори като „най-изчистеният и възможен вариант от идеологическа гледна точка и от гледна точка на политическата логика“. Такива примери виждаме и в Гърция, където въдворителните лагери, финансирани от ЕС, вече се наричат „затворени
гостоприемствени центрове“.

Настояването за „морален национален консенсус“, базиран на
отрицанието на “Абсолютното зло“ (независимо дали последното е
олицетворено от Обама или Путин, ромите или бежанците, Турция
или ЕС, комунизма или Прехода), твърде често е свързано с отказ
от политическото, с неспособност за възприемане на различието и
стремеж към унищожение на съперника. Говоренето за човешки права
понякога се вписва именно в тази линия и претендира, че представлява гледната точка на някакво въображаемо глобално човечество,
на „международната общност“, като тази етическа позиция на Доброто срещу Злото, на Истината срещу Лъжата, неизбежно провокира огледални манихейски форми на собственото си отрицание. В
категоричен противовес на това демократичният (и агонистичен)
плурализъм може да скъса с тотализиращия императив на идеологията за „цивилизационния избор“ и с антидемократичните усилия
за налагане на „морален консенсус“ от мениджърите на етническото
напрежение или професионалните ислямофоби, „обясняващи“ съвременния политически ислям през теологически екзегези на ислямската
юриспруденция от X век. Радикалната демокрация е способна да демонополизира правото на позоваване на права и в този смисъл да работи за универсализиране на условията за достъп до универсалното
(по думите на Пиер Бурдийо3).
3 Вж. Бурдийо, П. (1997) Практическият разум. Превод от френски език Боряна Димитрова.
София: Критика и хуманизъм, с. 190.


Related documents


PDF Document human rights online edition
PDF Document fundamental law final en
PDF Document the fourth black cat volume 1
PDF Document blog entry by e c ielts
PDF Document morphing with light
PDF Document kommunaler finanzreport 2013


Related keywords