PDF Archive

Easily share your PDF documents with your contacts, on the Web and Social Networks.

Share a file Manage my documents Convert Recover PDF Search Help Contact



KAPITALAT tom III OCR .pdf



Original filename: KAPITALAT tom III OCR.pdf

This PDF 1.6 document has been generated by / ABBYY FineReader 10, and has been sent on pdf-archive.com on 25/02/2017 at 18:17, from IP address 5.53.x.x. The current document download page has been viewed 171 times.
File size: 9.7 MB (524 pages).
Privacy: public file




Download original PDF file









Document preview


КАПИТАЛЪТ
КРИТИКА

НА

ПОЛИТИЧЕСКАТА

ТОМ

ИКОНОМИЯ

ТРЕТИ

К Н И Г А III: ЦЯЛОСТНИЯТ ПРОЦЕС
НА КАПИТАЛИСТИЧЕСКОТО

ИЗДАДЕН

ПОД

РЕДАКЦИЯТА

НА

ПРОИЗВОДСТВО

ФРИДРИХ

ЕНГЕЛС

К.МАРКС
КАПИТАЛЪТ
КРИТИКА

НА

ПОЛИТИЧЕСКАТА

ТОМ

ИКОНОМИЯ

ТРЕТИ

К Н И Г А III: ЦЯЛОСТНИЯТ ПРОЦЕС
НА КАПИТАЛИСТИЧЕСКОТО ПРОИЗВОДСТВО
( г л а в и XXIX — LII)

ИЗДАДЕН

ПОД

РЕДАКЦИЯТА

НА

ФРИДРИХ

ЕНГЕЛС

Пролетарии от

всички страни,

съединявайте се !

Отдел

пети

Р А З П А Д А Н Е НА П Е Ч А Л Б А Т А НА ЛИХВА
И ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ ДОХОД.
ЛИХВОНОСНИЯТ КАПИТАЛ
(Продължение)
Глава

двадесет

и

девета

СЪСТАВНИ ЧАСТИ НА БАНКОВИЯ КАПИТАЛ
Трябва сега да разгледаме по-отблизо от какво се състои банковият капитал.
По-горе видяхме, че Фулартън и др. превръщат различието между парите като средство за обръщение и парите като платежно
средство (както и като световни пари, доколкото се взима под внимание отливът на златото) в различие между обръщението (currency)
и капитала.
Своеобразната роля, която играе тук капиталът, довежда до
това, че със същата старателност, с която просветената политическа
икономия се опитваше да внуши, че парите не са капитал, със същата старателност тази банкерска политическа икономия внушава,
че парите са действително капитал par excellence.
В по-нататъшното изследване ще покажем, че паричният капитал тук се смесва обаче с moneyed capital* в смисъл на лихвоносен
капитал, докато в първия смисъл паричният капитал означава винаги само преходна форма на капитала, за разлика от другите форми
на капитала: от стоковия капитал и производителния капитал.
Банковият капитал се \ състои: 1) от налични пари, злато или
банкноти; 2) от ценни книжа. Последните можем отново да разделим на две части: търговски ценни книжа, текущи полици, чийто
срок от време на време изтича и в сконтирането на които се състои
всъщност дейността на банкера; и обществени ценни книжа като
държавни книжа, съкровищни бонове, всякакъв вид акции — накратко, лихвоносни книжа, които обаче съществено се различават
* — паричен капитал. Ред.

'4

Отдел пети. — Разпадане на печалбата на лихва и предприемачески доход

от полиците. Тук могат да бъдат причислени и ипотеките. Капиталът, съставен от тези веществени съставни части, отново се разделя на капитал, вложен от самия банкер, и влогове, които съставляват неговия banking capital, или заемен капитал. В банките, които
издават банкноти, тук спадат и банкнотите. Влоговете и банкнотите
засега ще оставим настрана. Ясно е във всеки случай, че действителните съставни части на банкерския капитал — парите, полиците
лихвоносните ценни книжа — ни най-малко не се изменят от това,
дали тези различни елементи представляват собствен капитал на банкера или пък са влогове, т. е. капитал на други хора. Разделението
на капитала на части си остава неизменно независимо от това, дали
банкерът върши своята работа само с помощта на своя собствен
капитал или пък само с помощта на капитала, който се е образувал
от влогове.
Формата на лихвоносния капитал довежда до това, че всеки
определен и редовен паричен доход се представя като лихва от капитал независимо от това, дали този доход възниква от капитал
или не. Отначало паричният доход се превръща в лихва, а след това, щом е налице лихвата, ще се намери вече и капиталът, от който
паричният доход възниква. Също така, когато е налице лихвоносният капитал, всяка стойностна сума се представя като капитал, щом
тя не се изразходва като доход — именно, представя се като основна сума (principal) в противоположност на лихвата, която тя може да носи или носи в действителност.
Работата е проста: нека средният лихвен процент да е 5% годишно. Следователно сума от 500 ф. ст., превърната в лихвоносен
капитал, би давала 25 ф. ст. Поради това всеки фиксиран ежегоден
доход от 25 ф. ст. се разглежда като лихва от капитал 500 ф. ст.
Обаче това е и си остава чисто илюзорна представа, освен в случая,
когато източникът на доход от 25 ф. ст. — безразлично дали той
е прост титул на собственост или вземане или пък е действителен
елемент на производството като например поземлен участък — може да бъде непосредствено прехвърлен или пък придобива форма,
в която той е прехвърляем. Да вземем за пример държавния дълг
и работната заплата.
Държавата трябва ежегодно да изплаща на своите кредитори
известна лихва за получения в заем капитал. Тук кредиторът не може да иска от длъжника погашение на дълга, той може само да
продаде своето вземане, своя титул на собственост. Самият капитал
е употребен, изразходван от държавата. Той вече не съществува.
Що се отнася до кредитора на държавата, то той: 1) притежава
държавна облигация, да кажем, за 100 ф. ст.; 2) получава по силата
на тази облигация право на известна част от годишните приходи на

Глава XXIX. — Съставни части на банковия капитал

7

държавата, т. е. на известна част от годишните данъци в размер,
да речем, 5 ф. ст., или 5 %; 3) може да продаде тази облигация от
100 ф. ст. на всяко друго лице. Ако лихвеният процент е 5% и
ако платежоспособността на държавата не буди съмнения, то притежателят А може обикновено да продаде облигацията на В за
100 ф. ст., тъй като за В е съвсем безразлично дали дава в заем
100 ф. ст. с 5 % годишна лихва или пък чрез заплащане на 100 ф. ст.
си осигурява ежегодна дан от страна на държавата в размер 5 ф. ст.
Но във всички тези случаи капиталът, издънка (лихва) от който
се смятат държавните платежи, си остава илюзорен, фиктивен капитал. И не само защото сумата, дадена на държавата в заем, изобщо вече не съществува. Тази сума изобщо никога не е била предназначавана да се изразходва, да се вложи като капитал, а при това
само прилагането й като капитал би могло да я превърне в самосъхраняваща се стойност. За първоначалния кредитор А припадащата му се част от ежегодните данъци представлява лихва от неговия капитал — също както за лихваря като лихва от капитала се
явява припадащата му се част от имуществото на прахосника, въпреки че и в двата случая паричната сума, дадена в заем, е била
изразходвана не като капитал. Възможността облигацията на държавата да се продаде представлява за А възможност да се върне
основната сума. Що се отнася до В, то от негова частна гледна
точка капиталът му е вложен като лихвоносен капитал. А всъщност
В само е застанал на мястото на А и е купил принадлежащото на
последния вземане към държавата. Колкото и да се умножават
сделките от този род, капиталът на държавния дълг си остава чисто фиктивен и от момента, когато облигациите биха станали непродаваеми, би изчезнала привидността на този капитал. При все това,
както ще видим сега, този фиктивен капитал има свое собствено
движение.
Сега в противоположност на капитала на държавния дълг, където като капитал се явява отрицателна величина — както и изобщо лихвоносният капитал е майка на всички нелепи форми, така че
например дълговете в представата на банкера могат да изглеждат
стоки — да разгледаме работната сила. Работната заплата се разглежда тук като лихва, а работната сила — като лихвоносен капитал. Ако например годишната работна заплата = на 50 ф. ст., а размерът
на лихвата е 5 % , то годишната работна сила се смята за равна на
капитал от 1 000 ф. ст. Нелепостта на капиталистическия начин на
мислене достига тук своя апогей; вместо нарастването на стойността на капитала да се обяснява с експлоатацията на работната сила,
производителността на работната сила се обяснява, напротив, с това, че самата работна сила е също това мистично нещо, лихвоносен

'8

Отдел пети. — Разпадане на печалбата на лихва и предприемачески доход

капитал. През втората половина на XVII век (например у Пети) това
бе любима представа, но и в наши дни тя с всичката сериозност се
използва отчасти от вулгарните икономисти, а отчасти и главно от
немски статистици1). За съжаление има две обстоятелства, коитонеприятно опровергават тази безсмислена представа: първо, работникът трябва да работи, за да получава тази лихва, и, второ, той
не може да превърне в звънка монета капиталовата стойност на
своята работна сила чрез предаването и на другиго. Нещо повече,,
годишната стойност на неговата работна сила е равна на неговата
средна годишна работна заплата и със своя труд той трябва да
създаде за купувача на своята работна сила като компенсация именно тази стойност плюс принадената стойност, резултат от нейното'
нарастване. При системата на робството работникът има капиталова
стойност, именно покупната цена. И ако го дават под наем, то наемателят трябва, първо, да заплати лихва за покупната му цена и
освен това да компенсира ежегодното изхабяване на капитала.
Образуването на фиктивен капитал наричат капитализация. Капитализира се всеки редовно повтарящ се доход, като го изчисляват по средния лихвен процент като доход, който би донасял един
капитал, даден на заем по тази лихва; ако например годишният доход = на 100 ф. ст. и лихвеният процент = на 5 % , то 100 ф. ст. съставляват годишната лихва от 2000 ф. ст. и тези 2000 ф. ст. се
смятат сега за капиталова стойност на правния титул на собственост върху ежегодния доход от 100 ф. ст. За оня, който е купил
този титул на собственост, 100 ф. ст. действително представляват
лихва на капитала, вложен по 5 %. По този начин се загубват и последните следи на зависимост от действителния процес на нарастване на капитала и представата за капитала като за автоматично
самонарастваща стойност се утвърдява окончателно.
Дори и там, където документът за дълг — ценната книга —
не е представител на чисто илюзорен капитал, както в случая с държавните дългове, капиталовата стойност на тази ценна книга е чисто илюзорна. Ние видяхме по-горе* по какъв начин кредитът създава асоцииран капитал. Ценните книжа служат като титули на
собственост, представляващи този капитал. Акциите на железопътните, минните, параходните и др. дружества са представители на
1
) „Работникът има капиталова стойност, величината на която се определя, ако
разглеждаме паричната стойност на ежегодната му заплата като лихвен доход. . . .
Ако . . . се капитализира с 4 % средната дневна заплата, то ще се получи средна
стойност на един селскостопански работник от мъжки пол: за немска Австрия 1 500
талера, за Прусия — 1 500, за Англия — 3 750, за Франция — 2 000, за вътрешна
Русия —750 талера* (Von Reden. „Vergleichende Kultur-Statistik etc.", Berlin, 1848,
S. 434).
* Виж настоящия том, част I, стр. 464 — 465. Ред.

Глава XXIX. — Съставни части на банковия капитал

9

действителен капитал, именно на капитала, вложен и функциониращ
в тези предприятия, или на паричната сума, авансирана от участвуващите с цел да бъде тя изразходвана в тези предприятия като
капитал. При това съвсем не е изключена възможността акциите
да представляват чисто и просто мошеничество. Обаче даденият капитал не съществува двойно — веднъж като капиталова стойност
на титула на собственост на акциите и друг път като капитал,
действително вложен или подлежащ на влагане в споменатите предприятия. Капиталът съществува само в тази последна форма и акцията е само титул на собственост, pro rata* върху реализуемата
от него принадена стойност. А може да продаде титула на В. В
може да го продаде на С. Такива сделки не променят нищо по
същество. А или В е превърнал в такъв случай своя титул в капитал, а С — своя капитал в прост титул на собственост върху принадената стойност, очаквана от акционерния капитал.
Самостоятелното движение на стойността на тези титули на
собственост — не само на държавните ценни книжа, но и на акциите — потвърждава илюзията, че те образуват действителен капи-'
тал наред с онзи капитал или с онази претенция, чиито титули те може
би са. А именно, те стават стоки, цената на които има особено движение и се установява по особен начин. Тяхната пазарна стойност получава различно от номиналната им стойност определение, несвързано с
изменението на стойността на действителния капитал (макар и свързано с изменението на нарастването на тази стойност). От една
страна, пазарната стойност на акциите се колебае заедно с висотата и надеждността на доходите, на които те дават право. Ако
номиналната стойност на акцията, т. е. действително изразходваната
сума, която тя първоначално е представлявала, е 100 ф. ст. и ако
предприятието вместо 5% е започнало да носи 10%, то пазарната
стойност на акцията при равни други условия и при лихвен процент
от 5% се покачва на 200 ф. ст., тъй като, капитализирана по 5°/о,
тя представлява сега фиктивен капитал от 200 ф. ст. Онзи, който я
купува за 200 ф. ст., получава 5% доход от това изразходване на
капитал. Обратното става, ако доходът на предприятието се намалява. Пазарната стойност на тези ценни книжа е отчасти спекулативна, тъй като тя се определя не само от действителния доход,
но и от очаквания, предварително изчисления такъв. Но ако нарастването на стойността на действителния капитал е постоянно или
пък, където не съществува никакъв капитал, както това е в случая
с държавния дълг, ако ежегодният доход е фиксиран от закона и е
изобщо достатъчно осигурен — при това условие цената на тези
* — пропорционално. Ред.


Related documents


PDF Document hr 2847 memorandum desperate ways1310
PDF Document newsletter
PDF Document cryptocurrencyforbeginners thewalrus
PDF Document foreign currency trading getting to1340
PDF Document newest hr 2847 rule desperate1109
PDF Document otmaneelrhaziforex


Related keywords