PDF Archive

Easily share your PDF documents with your contacts, on the Web and Social Networks.

Send a file File manager PDF Toolbox Search Help Contact



KAPITALAT tom VI OCR .pdf



Original filename: KAPITALAT tom VI OCR.pdf

This PDF 1.6 document has been generated by (Infix) / ABBYY FineReader 10, and has been sent on pdf-archive.com on 25/02/2017 at 18:19, from IP address 5.53.x.x. The current document download page has been viewed 155 times.
File size: 8.2 MB (652 pages).
Privacy: public file




Download original PDF file









Document preview


ТЕОРИИ

ЗА ПРИНАДЕНАТА
(IV Т О М Н А

СТОЙНОСТ

„КАПИТАЛЪТ")

Пролетарии

от

всичка

страни

съединявайте

се!

3

Т. Р. МАЛТУС1
[1) СМЕСВАНЕ НА КАТЕГОРИИТЕ СТОКА И КАПИТАЛ У МАЛТУС]

[XIII—753] Тук подлежат на разглеждане следните съчинения на
Малтус:
1) „The Measure of Value Stated and Illustrated". London, 1823.
2) „Definitions in Political Economy" etc. London, 1827 (да се
види и изданието на същото съчинение от Джон Кейзнов. Лондон,
1853 г., с „бележкии допълнителни забележки на Кейзнов").
3) „Principles of Political Economy" etc. 2nd edition. London,
1836 (първото издание е излязло през или около 1820 г. — да се види).
4) Да се вземе под внимание и следното съчинение на един
малтусианец2 (т. е. привърженик на ония Малтусови възгледи, които
са насочени против рикардианците): „Outlines of Political Economy"
etc. London, 1832
В своето съчинение „Observations on the effects of the Corn
Laws" (1814 г.) Малтус казва за А. Смит още следното:
„Очевидно д-р Смит е бил подведен към този начин на мислене [т. е. към
твърдението, че действителната дена на житото винаги остава неизменна] от навика
си да разглежда труда" (а иченно стойността на труда) „като стандартна мярка
на стойността, а житото — като мярка на труда . . . Сега за едно от най-бе зспорните положения на политическата икономия се счита, че нито т р у д а, нито
която и да било друга стока може да служи за точна мярка на реалната разменна
стойност. И действително това следва от самото определение на разменната стойност" [стр. II—12].

Но в своето съчинение от 1820 г. — „Principles of Political
Economy" — Малтус, полемизирайки против Рикардо, използва тази
Смитова „стандартна мярка на стойността", с която самият Смит
никога не си служи там, където действително разработва пробле-

4

[Глава

деветнадесета]

мите3. В цитираното съчинение за житните закони Малтус сам
се придържа към другото Смитово определение на стойността —
към определянето й от количеството на капитала (натрупания труд)
и труда (непосредствения), което е необходимо за производството
на един предмет.
Изобщо не може да се отрече, че както „Principles" на Малтус,
така и другите две споменати по-горе съчинения, които трябваше
по-подробно да развият в отделни точки тези „Principles", до голяма
степен дължат своето възникване на обстоятелството, че Малтус
е завиждал на успеха на книгата на Рикардо 4 и се е опитвал отново
да излезе начело, където като изкусен плагиатор се бе издигнал по
мошенически начин, преди да се появи книгата на Рикардо. Освен
това в книгата на Рикардо провеждането на определението на стойността, макар и още абстрактно, беше насочено против интересите
на лендлордовете и техните лакеи, които Малтус защищаваше още
по-непосредствено, отколкото интересите на промишлената буржоазия..
При това не може да се отрича, че Малтус проявяваше известен
интерес към мъдрувания в областта на теорията. Обаче противопоставянето му срещу Рикардо — и самият характер на това противопоставяне— беше възможно само защото Рикардо се бе заплел във
всевъзможни непоследователности.
В своето противопоставяне срещу Рикардо Малтус използва
като отправни точки, първо, въпроса за възникването на принадената стойност5, второ, трактовката, която получава у Рикардо изравняването на цените по разходите 6 в различните сфери на приложение на капитала, разглеждано от него като модификация на самия
закон за стойността, и преминаващото през цялата книга на
Рикардо смесване на печалбата с принадената стойност (тяхното
пряко отъждествяване). Малтус не оправя тези противоречия и
quidproquo*, а ги възприема от Рикардо, за да може, опирайки се на
тази бъркотия, да отхвърли Рикардовия основен закон за стойността и т. н. и да поднесе на своите покровители приятни за|тях
изводи.
Заслугата на Малтус в трите му съчинения се състои всъщност
в това, че той поставя ударението върху неравната размяна между
капитала и наемния труд, докато Рикардо всъщност не обяснява
как от размяната на стоките по закона за стойността (по съдържащото се в тях работно време) произтича неравната размяна между
капитала и живия труд, между определено количество натрупан труд
и определено количество непосредствен труд," т. е. всъщност оставя
неизяснен произхода на принадената стойност (защото у Рикардо
* — смесване на понятията (буквално:

вземане едно нещо за друго.) Ргд.

Т.

P. Малтус



капиталът се разменя непосредствено срещу труд, а не срещу работна сила). [754] Един от малцината по-късни привърженици на
Малтус, Кейзнов, чувствува това и затова казва в предговора към
споменатото по-горе съчинение на Малтус „Definitions'5 etc.:
„Размяната на стоките и тяхното разпределение" (работна заплата,
рента,
печалба) „трябва да се разглеждат отделно .. . Законите за разпределението съвсем
не зависят от законите, които важат за размяната* (Предговор, стр. VI, VII).

В случая това означава само, че съотношението между работна
заплата и печалба, размяната между капитал и наемен труд, между
натрупан труд и непосредствен труд не съвпада непосредствено
със закона за размяната на стоки.
Ако разгледаме използването на стойността на парите или
стоката като капитал, т. е. не тяхната стойност, а капиталистическото използване на тяхната стойност, става ясно, че принадената
стойност не е нищо друго освен излишъка от труд, с който се
разпорежда капиталът — стоката или парите — свръх количеството
труд, съдържащо се в самата тази стока, не е нищо друго освен незащитен труд. Освен съдържащото се в самата стока количество
труд (което е равно на сумата от труда, намиращ се в съдържащите
се в стоката елементи на производството, плюс прибавения към последните непосредствен труд) тя купува още и излишъка от труд,
който не се съдържаше в стоката. Този излишък образува принадената стойност; от неговата величина зависи степента на увеличението
на стойността. И това излишно количество жив труд, срещу който
се разменя стоката, е източникът на печалбата. Печалбата (по-точно —
принадената стойност) възниква не от овеществения труд, който се
бил разменял срещу своя еквивалент — срещу равно количество жив
труд, а от оная част на живия труд, която в тази размяна се присвоява, без да бъде заплатен за нея еквивалент, от незаплатения труд,
който капиталът си присвоява в тази мнима размяна. Следователно,
ако се абстрахираме от посредствуващите звена на този процес —
а Малтус толкова повече има право да се абстрахира от тях, тъй
като у Рикардо тези опосредствуващи звена липсват, — ако разглеждаме само фактическото съдържание и резултата от процеса, то увеличението на стойността, печалбата, превръщането на парите или стоката
в капитал се получават не от това, че стоките се разменят и по закона
за стойността, т. е. пропорционално на работното време, което те струват, а по-скоро обратно — от това, че стоките или парите (овещественият труд) се разменят срещу по-голямо количество жив труд от
количеството, което се съдържа в тях или е изразходвано за тях.
Единствената заслуга на Малтус в споменатите по-горе негови
съчинения е заострянето на този пункт, който у Рикардо изпъква

8

/Глава

деветнадесета]

много по-неясно, защото Рнкардо винаги предполага готовия продукт, който се поделя между капиталиста и работника, без да се
спира на размяната — на оня опосредствуващ процес, който води до
тази подялба. Тази заслуга се анулира вследствие на това, че Малтус смесва използването на стойността на парите или стоката
като капитал, а следователно и тяхната стойност в специфичната
функция на капитал, със стойността на стоката като такава. Затова, както ще видим, в по-нататъшното изложение той се връща
към абсурдните представи на монетарната система — profit upon expropriation 7 — и изобщп изпада в най-безнадеждна обърканост. Така
че вместо да отиде по-далеч от Рикардо, Малтус се опитва в своето
изложение да върне назад политическата икономия не само в сравнение с Рикардо, но дори и в сравнение със Смит и физиократите.
„В една и съща страна и в едно и също време разменната стойност на стоките, "които се свеждат само до труд и печалба, се измерва точно с количеството
труд, което се получава в резултат на това, че натрупаният и непосредственият труд,
действително изразходван за тяхното производство, се събира с изменящата се сума
на печалбите върху всички аванси, изразени в труд. Но това по необходимост ще
бъде същото количество труд, с което може да се разпорежда дадената стока" („The
Measure of Value Stated and Illustrated", London, 1823, стр. 15—16).
„Трудът, c който може да се разпорежда дадена стока, е стандартна мярка на
стойността" (пак там, стр. 61).
„Никъде" (преди собственото произведение на Малтус .The Measure of Value*
etc.) "не съм срещал формулировката, че количеството труд, с което обикновено се разпорежда някоя стока, трябва да представлява и измерва изразходваното
за производството на тази стока количество труд заедно с печалбата" (.Definitions in Political Economy", London, 1827, стр. 196).

Г-н Малтус иска да включи веднага „печалбата" в определението
на стойността, за да може тя непосредствено да произтича от това
определение — това липсва у Рикардо. Оттук се вижда, че Малтус
чувствува в какво се е състояла трудността.
Покрай всичко друго във висша степен глупаво у него е, че
той отъждествява стойността на стоката с използването на
нейната стойност като капитал. Когато стока или пари (накратко,
овеществен труд) като капитал се разменят срещу жив труд, винаги
имаме размяна срещу [755] по-голямо количество труд, отколкото
се съдържа в самите тях; и ако сравним, от една страна, стоката
преди тази размяна, а от друга страна — продукта, който се получава в резултат на размяната на стоката срещу жив труд, оказва
се, че стоката е била разменена срещу своята собствена стойност
(еквивалент) плюс излишъка над нейната собствена стойност, принадената стойност. Но да се казва на това основание, че стойността
на стоката е равна на нейната стойност плюс излишъка над тази
стойност, е глупост. Затова ако стоката се разменя срещу друга

Т.

P. Малтус

стока като стока, а не като капитал, разменян срещу жив труд,
тогава тя се разменя — доколкото се разменя срещу еквивалент —
срещу същото количество овеществен труд, каквото се съдържа в
самата тази стока.
Така че заслужава внимание само това, че според Малтус печалбата е дадена непосредствено в готов вид още в стойността
на стоката и че на Малтус е ясно едно — че стоката винаги се
разпорежда с по-голямо количество труд, отколкото се съдържа в нея.
„Именно защото трудът, с който обикновено се разпорежда една или друга
стока, е ранен на труда, действително изразходван за производството на тази стока,
с прибавка на печалбата, именно затова ние сме в правото си да го смятаме" (труда)
„за мярка на стойнолта. Следователно, ако се смята, че обикновената стойност
на
стоката
се
определя
от естествените
и необходими условия за нейното
постъпване на пазара, то сигурно, че трудът, с който тя обикновено може да се
разпорежда, единствен й служи за мярка на тези условия" („Definitions in Political
Ecojiomy", London, 1827, стр. 214),
„.Елементарни производствени разходи — това е точният еквивалентен израз
за условията за постъпването на стоката на пазара" („Definitions in Political Economy"
edited by Cazenove, London, 1853, стр. 14).
.Мярка на условията за постъпването на стоката на пазара — това е количеството труд, срещу което се разменя стоката, когато се намира в своето естествено и обикновено състояние" (пак там).
„Количеството труд, с което се разпорежда стоката, представлява точно онова
количество труд, което е изразходвано за нейното производство, плюс печалбата за
авансирания капитал; затова то действително представлява и измерва ония естествени
и необходими угл вия за постъпването на стоката на пазара, ония елементарни пронзюдствени разходи, които определят стойността" (пак там, стр. 125)
„Макар търсенето на една стока и да не съответствува на количестрото на
някоя друга стока, което купувачът е склонен и може да даде за нея, то действително съответствува на количеството труд, което купувачът дава за стоката, и то
поради следната причина: количеството труд,
с което обикновено се разпорежда
стоката, представлява точно действителното търсене на стоката, тъй като то точно
представлява
онова
съвкупно количество
труд и
печалба,
което е необходимо
за постъпването на
тази
стока на
пазара, докато фактическото количество
труд, с което може да се разпорежда една стока, ако се отклонява от обикновеното количество, представлява излишък или недостиг на търсенето, предизвикани
от временни причини" (пак там, стр. 135).

Малтус е прав и тук. Условията за постъпването на пазара,
т. е. условията за производството или по-точно за възпроизводството на стоката на базата на капиталистическото производство,
се състоят в това, че стоката или нейната стойност (парите, в които
тя е превърната) се разменят в процеса на нейното производство
или възпроизводство срещу по-голямо количество труд, отколкото
се съдържа в нея; защото стоката се произвежда само за да се
реализира печалба.
Например един фабрикант на басма е продал своята басма. Условието за постъпването на нова басма на пазара се състои в това,


Related documents


PDF Document kapitalat tom vi ocr
PDF Document negative residual currency conjecture4
PDF Document fateful triangle
PDF Document labour values prices of production
PDF Document hutchisons clinical methods 23rd edition
PDF Document the elgar companion to marxist economics


Related keywords